Не прекъсвайте детето, когато се забавлява самичко - 5 правила на родителството
Без искания за пълнота или научна изчерпателност, ще споделя от персонален опит част от тези съображения, които приложени в родителството ми, са ме запазили от малко малко съответен и с съвсем целия си ум почти естествен човек и баща:
1) Спи ли, детето не трябва да бъде будено
Ако дребното зверче е заспало, оставете го да спи, колкото може повече. Даже му създайте условия, бъдете тихички (не е ли прелестно спокойствието в близост!), сложете телефоните на осцилация, скарайте се със съседа, който е възнамерявал ремонт, не блендирайте крем супата тъкмо в този момент и така нататък – единствено и единствено детето да спи повече. Освен че за него е здравословно – и, както се споделя, децата порастват, до момента в който спят – е здравословно и за вас (вашето персонално благополучие също пораства, до момента в който детето спи, а освен до момента в който е будно и му се радвате).
Е, да, може някой да каже, а учебното заведение? Ранните часове за учебното заведение, детските и яслите, че и работата, като че ли са измислени от човечеството да изтезава себе си. Не знам за какво не е въведено нещо по-хуманно. Но в този момент, около отдалеченото образование, в случай че детето сънува в леглото, постоянно може да пратите есемес на класната, че имате проблем с нета и да спасите и неизвиненото неявяване. А за аргументи като: детето би трябвало да става рано, с цел да се учи на режим и да си поема отговорностите за деня – има време. Или най-малко го слагайте да спи с кокошките. Вярно, че обстановката се усложнява, в случай че имате повече от едно дете, само че това си е напълно настрана предизвикателство, за тематика на друга публикация.
2) Бебето не трябва да бъде будено, с цел да бъде нахранено
Да, всекидневно бебето се храни през три часа. Но това не значи, че вие би трябвало да му го наложите, в случай че не е по този начин. Бебето желае да яде, когато е гладно. И толкоз. Ако спи 4-5-6 часа непрестанно, радвайте се и му бъдете признателни, че и за вас по този начин е малко по-леко. Ако се притеснявате дали всичко е наред, може деликатно да го проверявате, да му чуете дишането, с цел да сте спокойни и вие. Но в общия случай спането при бебетата и дребните деца постоянно е по-важно от храната (то и при огромните хора май е така), изключително в случай че то по този начин го усеща и се „ държи “ по този начин. И това е добре и за вас, преуморени родители на бебета.
3) Дете, което се забавлява самичко, в никакъв случай не трябва да бъде прекъсвано
Надявам се всеки от вас, благи родители, да е виждал по какъв начин личното му дете си играе самичко и това не му е по никакъв начин скучно, и да продължава повече от няколко минути. Благодат, нали! На моите хлапета играта с пластилин може да ги държи заети от време на време даже на два пъти на ден за по към два часа. Два часа съвсем без спиране! Много е прелестно за всички! И спиранията са да пият вода или да пишкат, само че не и да ме занимават мен. Пластилин закупувам непрекъснато, а с това и малко моя отмора. Дали детето рисува, реди пъзели, сглобява с конструктор, „ води война “ с фигурки – все едно – не му се месете, не го закачайте, не му говорете, не го питайте.
Колкото сте по-тихи и ви „ няма “, толкоз по-хубаво за вас. Никак не е тогава моментът да го хвалите, насочвате, разпитвате на какво си играе, за кого е нарисувало това и други безполезни наставнически намеси. Ако детето се усеща добре, вашето лично утвърждение не му е нужно на думи, а изразено с безмълвно безучастие, тъй че не го вадете от света му в този момент. Колко пъти сте го молили да не ви закача – не ви ли е добре сега, че ви е оставило на мира? Оставете го и вие и правете нещо за себе си. Или пък пробвайте, прекъснете го за секунда, да видите дали няма да съжалявате.
4) Когато детето е болно – будувайте на смени
Температура детето нормално е най-висока нощем, когато всички сте най-изтощени. Затова – будувайте с периодично повтаряне. Защото на другия ден не е от ничия изгода и мама, и тате да са скапани и да не знаят какво вършат и приказват, че и да не могат – от изтощеност. А и, за жалост, нормално няма да е единствено отминалата нощ – а евентуално и идната, а може би – и по-следващата. Щадете и себе си. Или в случай че не сте уверени в изгодата от това – направете го и поради детето. То ще има потребност и идната нощ от вас.
Така че – в случай че не сте се убедили от персоналния си опит към този момент – повярвайте – хубаво е да се тревожите дружно, само че си наложете и отмора. Единият будува нощем, другият спи (а не пере, готви, работи на лаптопа). Другият поема промяна, единият спи – и по този начин. Ще си разменяте информация небрежно по време на предаването на щафетата за будуването. Може да звучи неприложимо при по-тревожни майки или по-нервни, мъчно отпускащи се татковци, само че си е по-разумното деяние и е добре да се стремим към него. Никой няма да ни раздаде медали за мъжество поради липса на сън или поради изключително тревожене. Геройството е в рационалната грижа и за себе си – с цел да може да сте „ на линия “ за детето. А когато то го вижда, научава лека-полека да се грижи добре и за самото себе си след време.
5) На дете се дава избор единствено от преференциални разновидности
Изгодни за родителите, несъмнено. Татковци, когато излизахте като гаджета с майката на детето си, всякога я питахте къде желаете да отидете, къде да ядете, кой филм да гледате ли? Не, нали. И с детето не трябва.
В неговия случай – не тъй като може да ви намерения за слабоволев баща. Нито както споделят някои, че може да ви се качи на главата след това, не. А тъй като ще объркате и невротизирате дребното дете, което разчита на вас. И тъй като ще ви стане много по-сложно. Да не приказваме за интервала, в който дребното хлапе се учи да отхвърля и не може да му се угоди. Затова не се и опитвайте, а му предлагайте единствено разновидности, които са окей за вас. И изчаквайте казуса, преди решението.
Ако желае да играе още и за вас не е проблем сега, предложете пет или 10 минути на таблета – то да избере. Ако не приема обяда, тъй като е „ гаднооо, бляааа! “, му предложете да си дояде супата или да си дояде зеленчука (не че някое дете е умряло, тъй като е пропуснало хранене, нали). Хем детето взима решенията и си поема отговорност, хем усеща, че не му се налагате, хем за него потребно, хем за вас няма драма.
Автор: Владимир Вълков
Инфо: www.mamamia.bg
